fallback

ЕЦБ в огледалния свят на отрицателните лихви

Обърнатата крива на доходността потиска стимулите за инвестиции и затруднява банките, застрахователите и пенсионните фондове

08:20 | 19.08.19 г. 21
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Европейската централна банка без съмнение ще намали още лихвения процент по еднодневните депозити на търговските банки от сегашните -0,4% на следващото си заседание през септември. Това не означава, че това е правилният начин да се опита да вдъхнете живот на икономиката в еврозоната. Тя може просто да влоши нещата, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

До момента, в който управителният съвет на ЕЦБ се накани да официализира намалението на депозитната лихва, много е вероятно референтната доходност по 10-годишните германски облигации да е вече по-ниска от депозитната ставка на централната банка. Анализаторите на HSBC смятат, че 10-годишните бундове ще приключат 2019 г. при умопомрачителната доходност от -0,8%. Сега трябва да се плаща, за да се държи всякакъв вид немски дълг - от най-кратките падежи до 30-годишниите книжа. Както писа колегата Марк Гилбърт по-рано, пазарът на облигации премина през огледалото.

Предвид очакването за намаление на депозитната лихва на ЕЦБ, не е изненада, че търговците калкулират в цените още монетарни стимули. Но тук навлизаме в опасна територия, не на последно място защото спадането на доходността повлича дългосрочните и свръхдългосрочните облигации. Има нещо наистина нередно в еврозоната, когато отпускането на заем на Австрия за 100 години носи годишна възвръщаемост от около 0,75%.

Това че облигациите с по-дълъг матуритет се държат така, не е проблем само за гладните за доходност инвеститори, то също представлява потенциално критичен проблем за реалната икономика, защото премахва стимула за финансовата индустрия да поема риск: ако кредитирането за една ден носи само малко по-малко - или понякога дори повече - от дългосрочното кредитиране, тогава защо да се тревожим да отпускаме дългосрочни кредити? Немският дълг вече носи по-голяма доходност при тримесечните ДЦК, отколкото при тригодишните облигации - явление, известно като обърната крива на доходността.

Такава инверсия обикновено показва, че рецесията приближава, но всъщност може  да причини самата рецесии, ако е продължителна. Тя потиска стимулите за инвестиции, след като така наречената „стойност на парите във времето“ (по-високата цена, която емитентите обикновено плащат за по-дългосрочно заемане) остане обърната за продължителен период.

Неотдавнашното понижаване на доходността в диапазона на 10- до 30-годишните облигации е наистина страховито проявление на това явление и е последната плочка от доминото. Доходността на дълга с най-дълъг матуритет намалява по-бързо от тази по краткосрочните облигации. Традиционната крива на доходността, при която лихвените проценти нарастват с удължаване на матуритета, се обръща.

Това създава големи проблеми за европейските финансови фирми. Същината на банковото дело е да се заема краткосрочен ресурс и да се отпуска дългосрочен. Превишението на доходността по овърнайт лихвите (еднодневните – бел. прев.) над тази по 10-годишните облигации обръща всичко с главата надолу, което води до срив на нетните лихвени маржове и рентабилността.

Това създава още по-големи проблеми за спестовната индустрия на континента. Пенсионните фондове и застрахователите, които се нуждаят от дългосрочни активи, които да съответстват на пасивите им, са в особено затруднено положение. При спадането на доходността по свръхдългосрочните облигации, сега те нямат подходящи активи, в които да инвестират.

Човек може да съчувства на управителя на ЕЦБ Марио Драги, който осъзна ограниченията на паричната политика за решаването на проблемите в еврозоната и помоли политическите лидери на блока да използват фискалната политика, за да помогнат (молба, която Берлин изглежда готов да игнорира). Трудно е да се мисли за повишаване на лихвените проценти, когато всички останали централни банки ги намаляват - от Джером Пауъл в американския Федерален резерв до Адриан Ор от Централната банка на Нова Зеландия. Драги и неговата наследничка Кристин Лагард вероятно няма да искат да засилят еврото, след като европейските производители вече изпитват затруднения.

Но постоянното монетарно облекчаване не работи, след като по-голямата част от допълнителната ликвидност се оказва вложена обратно в ЕЦБ. Докато европейските политици не измислят начин да сложат край на това, очаквайте лудостта при облигациите да се задълбочи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:42 | 13.09.22 г.
fallback